понеделник, 06 декември 2021

Ядрената енергия може да запълни празнината в трудния енергиен преход


666 преглеждания

През октомври Майк Хюит, бивш контраадмирал от американския флот, прекоси Атлантическия океан, за да предложи на инвеститорите зелено начинание. Няма нищо необичайно в това, бихте си помислили: подобни проекти са популярни преди климатичната конференция на ООН през ноември в Глазгоу, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Този конкретен екологичен проект обаче, известен като IP3, има необичаен уклон: той е фокусиран върху ядрената енергия. По-конкретно, Rolls-Royce, британската инженерна група, организира консорциум за инсталиране на повече от дузина така наречени „малки модулни реактори“ (SMR) в цяла Великобритания.
Те се надяват да получат финансиране за 210 милиона паунда от правителството на Обединеното кралство, според Хюит. Неговата група също така събира съответното финансиране от частни източници, включително инвеститори с ESG фокус (отчитащ екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) „Традиционните ESG критерии изключват ядрената енергия“, казва ми той. „Но ние мислим, че това се променя.“

Вярно ли е това? Все още не е ясно, тъй като официално планът не е въведен. Но фактът, че IP3 се опитва да направи ядрените реактори част от ESG възгледа, е поразителен знак за климатичните времена – и такъв, който според мен трябва да бъде приветстван.

Доскоро думата „ядрен“ беше токсична за повечето зелени активисти и много политици, както поради рисковете от замърсяване, свързани с отработеното гориво, така и заради предишни аварии в ядрени обекти. Всъщност събития като катастрофата през 1986 г. в Чернобил или цунамито от 2011 г. в японската централа във Фукушима оставиха такова наследство от страх, че страни като Германия затварят съществуващите си ядрени мощности, заедно с американски щати като Ню Йорк и Калифорния.

Междувременно в екипа, който изготвя таксономията на ЕС за устойчиво финансиране, избухна спор, който ще помогне на инвеститорите да гарантират, че проектите са екологично чисти. Френското правителство лобира за включването на ядрената енергия, тъй като тя не отделя въглерод (понеже Франция разчита на ядрената енергия за голяма част от електричеството си). Но това беше блокирано от Германия.

Не е изненадващо, че това прави ESG фондовете предпазливи. Или както отбелязва Bank of America в скорошно проучване: „Получихме многократно обратна връзка от различни екологично ориентирани инвеститори, че те не могат да инвестират в определени комунални компании поради ядрената им експозиция.“

Сега обаче има два фактора, които биха могли (и трябва) да променят този разговор. Първо, ядрената технология се променя. Докато реакторите от 20-и век бяха толкова големи и скъпи, че изискваха десетилетен ангажимент за инсталиране, новото поколение SMR са по-малки, по-евтини и далеч по-гъвкави. Това означава, че те могат да бъдат поставени на по-удобни места и – решаващо – да се третират като временен или преходен енергиен източник.
Проповедниците на ядрената енергия, като Бил Гейтс, твърдят, че такива технологични пробиви също така са направили централите далеч по-безопасни от преди, с по-малък риск от замърсяване, тъй като те могат да работят с рециклирано гориво, въпреки че тези твърдения остават спорни.

Вторият фактор, променящ разговора, е нарастващото чувство за реализъм – или отчаяние – относно въглеродните емисии преди климатичната конференция. В един идеален свят няма (или не би трябвало да има) съмнение, че най-добрият начин за намаляване на емисиите е използването на възобновяеми източници, като слънчева, вятърна и водна енергия.

В реалния свят обаче възобновяемите източници представляват само малка част от настоящите енергийни източници и това е малко вероятно да се промени без драматични иновации в системите за съхранение и пренос. Това чудо едва ли ще се случи скоро.

Следователно неприятният избор, с който се сблъскват регулаторите и екологичните активисти, е следният: трябва ли да преглътнат рисковете от ядрената енергия, поне временно, за да намалят въглеродните емисии? Или трябва да толерират по-голямо използване на изкопаемите горива?

Ако искат да поддържат глобалното затопляне под 2 градуса, това, пред което са изправени участниците в конференцията на ООН, не е конкурс за красота между най-добрите енергийни решения, а „грозно състезание“ за избор на най-малко лошия енергиен микс.

Лично аз подкрепям първия вариант, използвайки ядрената технология като преходно решение, дори и със съответните рискове, за да се намали почти неизбежното увеличение на емисиите на въглерод без нея. Както се отбелязва в доклада на Световния икономически форум, „приносът на ядрената енергия за енергийния преход се крие в способността ѝ да поеме системните разходи, генерирани от неравномерността на възобновяемите енергийни източници“. С други думи, тя запълва празнините, които възобновяемите източници все още (за съжаление) създават.

Онези правителствата, които продължават да избягват ядрените централи, са спохождани от нелицеприятната тайна, че този ход вероятно ще увеличи емисиите. Мога да дам следния пример: функционери в Ню Йорк ми довериха, че затварянето на атомната централа в Индиън поинт, макар и политически популярно, вероятно ще увеличи зависимостта от изкопаеми горива – нещо, което никой няма да признае публично.

Но не очаквайте западните политици да говорят твърде откровено за този труден избор, особено като се има предвид, че се сблъскват с електоралния проблем „Не в моя заден двор“, когато става въпрос за ядрени централи. Оттук и необходимостта да се следи какво правят тези ESG фондове. Ако през следващите месеци те започнат да приемат, че живеем в свят на трудни енергийни компромиси и финансират ядрената енергия, това може да е сигнал, че климатичното движение също започва да осъзнава, че живеем в свят с петдесет променящи се нюанса зелено.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

 

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от Икономика