сряда, 17 август 2022

Как 4 прочути исторически личности са се възползвали от карантината


229 преглеждания

Едно от многото неща, които ни донесе пандемията от Covid-19, е повече свободно време. Разбира се, пандемията е период, в който поставяме над всичко своето ментално и физическо здраве.

След притеснението за здравето и липсата на работа идва моментът да се посветим на занимания, за които все не ни достига време или да стартираме съвсем нови такива. А защо не и да преоткрием себе си.

Нашите предци също са преминавали през такива периоди и някои от тях са създавали истински шедьоври. Ето какво са сътворили някои прочути личности в трудни времена.

УИЛИЯМ ШЕКСПИР

Със сигурност от март 2020 г. сте чували как Уилиям Шекспир пише „Крал Лир“ по време на карантина. И това е самата истина. Всъщност Шекспир става лице на продуктивността по време на карантина. В края на XVI и началото на XVII век Лондон страда от поредица от чумни епидемии. Прекратени са големи събирания, масови мероприятия, представления.

По това време великият драматург е актьор и акционер в Кралския театър. Театралният живот е напълно затворен през цялата 1606 г. Останал без работа и с много свободно време, Шекспир успява да завърши 3 от най-великите си произведения: „Крал Лир“, „Макбет“ и „Антоний и Клеопатра“.

Дали е случайност, че в тези чумави времена, в сюжетите на Шекспир се преплитат бурни страсти, любов, омраза, убийства, призраци… И дали, ако бяха писани в по-спокойни времена, щяха да имат този грандиозен успех? Само може да гадаем.

ИСАК НЮТОН

Само няколко десетилетия по-късно Англия отново страда от бубонна чума. Това поставя студента в Кембридж Исак Нютон под карантина. През 1665 г. Нютон е само на 22 години, всички лекции са прекратени, затова се завръща в семейното имение в Линкълншир. В тези далечни времена няма дистанционно обучение, интернет, връзки с преподаватели и други студенти. Затова младият гений се отдава на математическите задачи, по които работи още в университета.

Започва да прави експерименти в стаята си. Той дори продупчва пердетата на спалнята си, за да пропусне малък сноп светлина. Именно тези опити водят до научни открития в оптиката. В този период се разиграва и историята с ябълката, която удря младия учен по главата и той стига до прозрението за гравитацията и движението на небесните сфери.

Да, може би това с ябълката наистина е мит, но е факт, че в двора на Нютон е имало ябълково дърво и със сигурност той е прекарвал много време в съзерцание. Чумната епидемия бушува до 1667 г., когато Исак Нютон се завръща в университета. Само 2 години след завършването той вече е професор.

ДЖОВАНИ БОКАЧО

Цяла Европа страда от чумна епидемия през средните векове. Когато пандемията обхваща Флоренция през 1348 г., писателят и поет Джовани Бокачо губи и двамати си родители от болестта. Той оцелява, като напуска града и живее в изолация в Тоскана.

Именно в този период Бокачо пише „Декамерон“, сборник разкази, в които група приятели си разказват истории и анекдоти, докато се крият от „Черната смърт“. Точно този „карантинен проект“ се счита за най-големия шедьовър на Бокачо и оказва огромно влияние върху литературата в Ренесансова Европа. 

МЕРИ ШЕЛИ

През 1815 г. страховитото изригване на вулкан на връх Тамбора в Индонезия убива над 100 000 души. Ефектът отеква дори в Европа. Следващото лято Европа е покрита в мъгла и дори скреж. Настъпва световна криза, глад и епидемия от холера. По това време Мери Шели е само на 19 години, затворена във вила на брега на езеро в Швейцария с домакин лорд Байрон.

Мрачното и мъгливо време води до дълги разговори, посветени на вампири и експериментите на философа и поет Еразъм Дарвин, живял през XVIII век, който се е занимавал с галванизация на трупове. Точно в този период младата писателка създава най-големия си шедьовър „Франкенщайн“.

 

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

 

 

 

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от История