понеделник, 06 декември 2021

На 17 октомври 1831 г. Майкъл Фарадей открива електромагнитна индукция


40 преглеждания

Някога като дете Майкъл Фарадей прочита статия за електричеството в Енциклопедия Британика и се увлича от нея завинаги.

На около двадесет години Фарадей става личен асистент на известния учен Хъмфри Дейви и провежда безброй експерименти с магнити в лабораторията на Британския кралски институт.

На 17 октомври 1831 г. той увива два проводника около метален пръстен, единият свързва с батерия и открива ток в другия.

Така е открита електромагнитната индукция. И така се ражда съвременното електричество.

А самият Хъмфри Дейви впоследствие казва, че най-голямото му откритие в живота е Майкъл Фарадей.

Въпреки че няма формално образование, Майкъл Фарадей (1791 – 1867 г.) е един от най-влиятелните учени в историята. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата, а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа.

Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производствената технология. Открива бензена, изобретява ранната форма на Бунзеновата горелка и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учените като него са наричани натур-философи. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. Той е отличен експериментатор, който предава идеите си на ясен и прост език. Неговите математически способности обаче не се простират до тригонометрията, а са ограничени до най-простата алгебра. Джеймс Кларк Максуел поема работата на Фарадей и други и ги обобщава в набор от уравнения, които се приемат за основа на всички съвременни теории за електромагнитните явления

В крайна сметка Фарадей става първият и най-важен професор по химия в Кралския институт. На негово име е наречена единицата за електричен капацитет (фарад) и константа на Фарадей (количеството електричен заряд на един мол електрони).

Алберт Айнщайн има портрет на Майкъл Фарадей на стената в своя кабинет, редом с тези на Исак Нютон и Джеймс Максуел.

Въпреки световната слава, Фарадей остава скромен, любезен и добросърдечен човек до края на живота си. Той отхвърля предложението за рицарство и два пъти отказва да стане президент на Кралското общество – през 1848 и 1858 г. По време на Кримската война британското правителство го кани да участва в разработването на химическо оръжие срещу руската армия, но Фарадей отхвърля това предложение като аморално. Той води непретенциозен начин на живот и често отхвърля изгодни оферти, ако не му позволяват да прави това, което обича.

Умира на 25 август 1867 г. на бюрото си в Лондон, преди да навърши 76 години.

Кралица Виктория предлага да погребе учения в Уестминстърското абатство, но собствената воля на Фарадей е друга: скромно погребение и обикновен надгробен камък на обичайното място. Гробът на учения се намира на гробището на Хайгайт, място за неангликански вероизповедания.

Въпреки това волята на кралицата също е изпълнена – в Уестминстърското абатство, до гроба на Исак Нютон, има поставена мемориална плоча на Майкъл Фарадей.

 

 

 

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

 

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от История

  • NewsBG
  • сряда, 17 ноември 2021
17 ноември 1558 г. Елизабет I
  • NewsBG
  • вторник, 26 октомври 2021
Етелфледа, която разгроми викингите
  • NewsBG
  • четвъртък, 21 октомври 2021
21 октомври 1805 г. Трафалгар