сряда, 17 август 2022

Трагичната история на един кралски секс символ: принц Уилям от Глостър


388 преглеждания

Някои го познават като „другия принц Уилям“, на когото принц Чарлз кръщава своя първороден син, и като първия братовчед на Елизабет Втора, други го описват като страстен търсач на силни усещания, трети чуват за него за първи път. Две неща обаче са сигурни – този талантлив мъж с бунтарски дух си отива твърде рано, а историята му не може да остави никого равнодушен. Но нека започнем отначало.

Принц Уилям от Глостър (Уилям Хенри Андрю Фредерик) е роден на 18 декември 1941 година в Хадли Комън, Хартфордшир. Баща му е принц Хенри, херцог на Глостър, третият син на Джордж V и кралица Мария. Майка му е Алис, херцогиня на Глостър, третата дъщеря на 7-ия херцог на Бъключ и лейди Маргарет Бриджман. Неговият брат е принц Ричард, който понастоящем е 76-годишният херцог на Глостър – титлата, която се полагаше на Уилям като първородно дете. По време на раждането си той е четвърти по ред за трона и девети по ред в момента на смъртта си.

През 1947 г. принц Уилям е паж на братовчедка си принцеса Елизабет на сватбата ѝ с принц Филип. Другият паж е принц Майкъл от Кент.

Когато пораства и се превръща в млад и способен мъж, решава, че не желае да следва кралския етикет. Желанието му за приключения и воденето на нормален начин на живот надделява. Така той става вторият член на британското кралско семейство, който работи в държавната служба или в дипломатическата служба (първият е чичо му принц Джордж, херцог на Кент).

Присъединява се към Службата на Британската общност през 1965-а и е командирован в Лагос като трети секретар на британската висша комисия. След три години се премества в Токио като втори секретар в британското посолство. Там се среща с любовта на живота му, но за нея ще ви разкажем повече след няколко абзаца.

Според кралските експерти работата му далеч от кралските ангажименти му доставя истинско удоволствие. Нещо повече, той става известен като кралския Джеймс Бонд – привлекателен, интелигентен, дързък, смел и с неукротим приключенски дух. Неслучайно е силно идеализиран от младия принц Чарлз, който вижда в него перфектния по-възрастен братовчед и пример за подражание.

През 1970-а здравето на баща му става все по-критично след прекарани инсулти. Уилям няма друг избор, освен да се откаже от дипломатическата служба и да се върне във Великобритания, за да се грижи за имението на баща си, и, както сам се изразява, „да стане кралски принц на пълен работен ден“. През следващите две години управлява имението Барнуел и започва да изпълнява обществени задължения като член на кралското семейство.

Освен че поема много ангажименти, които баща му вече не може да изпълнява, Уилям става президент на Асоциацията на привържениците на Националната ски федерация, Обществото на Магдалена (Кеймбридж), Туристическия съвет на Източен Мидландс и Кралското африканско общество. Неговият патронаж включва Кралския антропологичен институт на Великобритания, Британското общество за изследване на училищата и обществото за опазване на железниците в Талилин. Служи и като държавен съветник при отсъствието на своята братовчедка, кралицата.

Принцът постоянно e описван от приятелите му като авантюрист (почти до безразсъдство), топъл, нежен и изключително щедър. Но от всичките му качества най-често споменавана е лоялността му към приятелите. Разбира се, неговият статус също оставя отпечатък върху личността му, понякога е описван и като „изтощителен егоист“.

За разлика от повечето кралски семейства, поддържа прекрасни и топли отношения и с двамата си родители. За майка си казва: „Тя е човешко същество и трябва да има някои недостатъци. Ако ме питате мен, ще кажа, че тя няма никакви.“ Също толкова силно обича и баща си. Разказва, че баща му не е могъл да бъде много щастлив като млад заради строгото възпитание, което получава, и точно по тази причина му е много благодарен за свободата, която получава през целия си живот.

В живота му идва жена, за която възнамерява да се ожени, но според кралския етикет тя не е подходящ избор. Среща я в Токио през 1968 година. Любовта е от пръв поглед, силна и изпепеляваща. Името на щастливката е Жузи Старклоф – бивш модел и стюардеса.

Въпреки предполагаемото нежелание на висшите членове на кралското семейство да приемат сериозно връзката на Уилям със Старклоф, стандартите по отношение на брака в кралското семейство по това време вече не са толкова строги, колкото са били. Принцеса Маргарет, макар и да не окуражава Уилям, все пак му съчувства в това отношение и му казва да „изчака малко“ и „да види как ще се развият нещата с напредъка на времето“, след като се върне във Великобритания.

След като се връща в Англия, Старклоф отива при семейството на Уилям в имението Барнуел, където родителите му я посрещат топло и гостоприемно. Намеренията на Уилям към нея обаче остават неясни.

В годината на смъртта си той дава интервю на Одри Уайтинг за Sunday Mirror, в което заявява, че ако някога се ожени, ще направи това с жена, не само подходяща за него, но и в „очите на другите членове на семейството“. Някъде по това време започва връзка с Никол Сиеф, която има двама сина от бившия си съпруг Джонатан Сийф.

Лицензиран пилот и президент на Британския център за лека авиация, принц Уилям притежава няколко самолета и участва в състезания за любителско въздушно шоу. На 28 август 1972 г. той се състезава в „Goodyear International Air Trophy“ близо до Уулвърхемптън с Вирел Мичъл – пилот, с когото принцът често лети – посочен като пътник.

Малко след излитането им и на много ниска височина, Piper Cherokee рязко се наклонява към пристанището, с екстремно увеличаване на скоростта на завой и съответно губи височина. Крилото удря в дърво, а самолетът губи контрол, преобръща се и се разбива в земен бряг, избухвайки в пламъци. Катастрофата се случва пред 30 000 зрители, овладяването на огъня отнема два часа, а телата са идентифицирани при разследването на следващия ден.

Баща му, принц Хенри, е в толкова лошо здраве по това време, че майка му се поколебава дали да съобщи трагичната новина. По-късно тя признава в мемоарите си, че не го е направила, но той може да е научил за смъртта на сина им от телевизионното отразяване на инцидента.

Принц Уилям е погребан в Кралското гробище във Фрогмор. Общообразователното училище в Oundle, което той открива през 1971 година, е преименувано на училище „Принц Уилям“ в негова чест.

 

 

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

 

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от История