неделя, 23 януари 2022

Великобритания няма да реши сама мигрантската си криза


106 преглеждания

„Може никога да не научим имената на 27-те души, загинали, опитвайки се да пресекат Ламанша, за да потърсят убежище. Или тези на многото други, които вероятно са загинали без изобщо да бъдат открити. В този опасен воден участък, казват бежански групи, телата могат да бъдат понесени от течения и никога да не бъдат изхвърлени на брега.

Трагедии като тази ни карат да се вгледаме в нещата, които ни правят неспокойни. Нашата държава не беше просто транзитна, през която минаваха тези отчаяни хора, а тяхната дестинация, тяхната надежда“, пише Къмила Кавъндиш за Financial Times.

Великобритания смята себе си за страна с голямо сърце. Едва се чу мърморене, когато правителството предложи на почти 3 милиона хонконгчани да се установят в Обединеното кралство, нито пък когато обеща да приеме 20 000 бежанци от Афганистан. Но когато хората пристигат хаотично с малки лодки, предпазливостта подкопава съчувствието и има страх, че сме отстъпчиви.

Тези лодки разкриват последната лъжа на правителство, което обеща да „си върне контрола“ след Brexit, но сега открива, че не може да контролира границата само от едната ѝ страна. За правителство, което напусна единния пазар на ЕС, за да сложи край на свободното движение на хора, спирането на лодките е политически императив. Но ескалирането на реториката срещу Франция има зрелищни обратни резултати – както се вижда от решението на Елисейския двор да отмени поканата към министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство Прити Пател за неделната междуведомствена среща на високо равнище за миграцията в Кале. Сега, когато е извън ЕС, се оказва, че Великобритания се нуждае от Франция много повече, отколкото Франция се нуждае от нея.

Но британският премиер Борис Джонсън не може да устои на изкушението да се преструва, че е обратното. На фона на застрашените животи писмото му от четвъртък до президента Еманюел Макрон беше изумително със своето самодоволство и лицемерие. Настояването французите да участват в съвместни патрули е нещо, което се прави чрез дипломатически канали, с огромна деликатност, а не като публикувате писмо, в което се твърди, че Великобритания има всички най-добри идеи и че Франция трябва да реагира. Ако ни липсва усет в международните преговори по този начин, страхувам се за нашето бъдеще.

Великобритания няма право да заема такава позиция, като се има предвид, че настоящата ни система за убежище е едновременно нехуманна и неефективна. Тя не поражда доверие у избирателите, нито гарантира достойнството на търсещите убежище. Ограничаваме новодошлите и не им позволяваме да работят. Това би имало повече смисъл, ако твърдо депортирахме онези, чиито молби за убежище се считат за недопустими, или тези с криминални досиета, но не го правим. Някои се вливат в сивата икономика, други подават множество жалби, докато статутът им не бъде уреден. Така че обществеността продължава да подкрепя бежанските лагери на ООН, което е британската политика, но е дълбоко подозрителна към даването на убежище.

По целия свят Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. ерозира под натиска на войни, климатични промени и варварството, което наскоро разплака репортера ветеран на BBC Джон Симпсън в Афганистан. Става все по-трудно да се разграничат бежанците, бягащи от преследване, подобно на това в нацистка Германия и Съветска Русия, което беше основанието за конвенцията, от икономическите мигранти, търсещи по-добър живот. Как се категоризира някой, който е притежавал бизнес обект в Ирак, но е избягал, след като той е бил запален? На кого вярвате, когато някой пристигне без документи? Имат ли вече смисъл разграниченията?

Правителствата – от Полша до САЩ – са подложени на натиск да покажат на своите избиратели, че определят кои могат да имигрират в страната, като ги интегрират без да претоварват местната инфраструктура. В Обединеното кралство нежеланието на поредни правителства да признаят броя на пристигащите означава, че не сме успели да предоставим необходимите услуги. Това също така остави гласоподавателите негодуващи от произтичащия натиск върху личните лекари и училищата.

В момента непридружените деца, търсещи убежище, оказват огромно напрежение върху местните власти, които имат трудности с правилното им обгрижване. През юни съветът на графство Кент заяви, че е на ръба и заведе дело срещу Министерството на вътрешните работи. Много от тези деца са претърпели екстремни травми и се нуждаят от специализирана помощ. Трябва да покажем амбиция относно тях. Но също така трябва да бъдем честни относно бюджетите, които са необходими. Извръщането на глава – което политиците се надяват да направим – не помага.

Разбиването на каналите за контрабанда на хора, доставящи лодките, които превозват мигрантите през Ламанша, може да бъде направено само от коалиция, по-широка от тази между Франция и Великобритания. Срещата на високо равнище събра европейските министри на масата в опит да проследят големите пари и да намерят виновните. Но ще е необходимо повече. И Великобритания няма да го осигури.

Част от отговора за Обединеното кралство трябва да бъде подобряване на нашите собствени системи. Анализът на европейските молби за убежище между 2009 и 2017 г. сочи, че скоростта на обработката и рискът от репатриране влияят значително на това кои мигранти за кои държави кандидатстват. Тези от най-разкъсваните от войни места, които най-лесно могат да обосноват претенциите си, предпочитат държави, които обработват исканията най-бързо: повече сирийци кандидатстваха в Германия и по-малко в Швеция, например, след като Германия стана по-ефективна. „Икономическите“ мигранти от своя страна изглеждат по-склонни да пробват места с повече бюрокрация.

Това със сигурност трябва да бъде придружено от подобрена способност за депортиране – особено на тези с криминално досие. Нищо друго няма да тушира ​​обществените тревоги или да възпре каналджиите.

Тези, които гласуваха за Brexit, имат право да се чудят за какво са гласували. Не ни е от полза да представяме Великобритания като шовинистична, глуха нация. Британците и тези, които искат да дойдат тук, заслужават повече. Преди бяхме по-добри в това.

 

 

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

 

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от Свят

  • NewsBG
  • понеделник, 10 януари 2022
Писмо от Борис Джонсън за Кирил Петков
  • NewsBG
  • понеделник, 10 януари 2022
2022 г. ще е годината на „златните визи“